Прочит: Изход 17:10-13
„… а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така че ръцете му бяха подкрепяни до залез слънце.“
(Изход 17:12)
Татко ме научи да се справям сама. „Най-добре свършената работа е тази, която сам си свършил“ – ми казваше той. Татко рядко търсеше помощ от някого. Аз реших да прилагам неговата препоръка в друга област от живота си – справянето със стреса. Не се нуждаех от никого. Можех да се справя сама.
В последните земни дни на моята майка не потърсих никого и останах сама с мъката си. Помолих само приятелите от църковната молитвена група да ме подкрепят. Докато тя все повече се влошаваше, осъзнах, че когато потърся помощ, се чувствам по-добре. Молитвената група ме поддържаше – не физически като в случая с Мойсей, а духовно. Те се застъпваха пред Бога за мен и аз се чувствах привдигната. Когато мама почина, много от тези хора дойдоха на богослужението, изпратиха ми картички или ме стоплиха с прегръдка. Освен това ме помнеха в молитвите си с месеци.
Мислех, че мога да се справя с всичко съвсем сама, но молитвите на другите ми дадоха сила, когато не ми достигаше.
Молитва: Господи, благодарим Ти за Твоите дарове – молитвата и приятелството. Благодарим Ти, че ни напомняш, че не можем и не трябва да се справяме сами с всичко. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Не е слабост да потърсиш помощ.
Сю Фейърчайлд (Пенсилвания, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО НИ ПОДКРЕПЯ В МОЛИТВА.