Прочит: Псалм 139:1-10
„Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми…“
(Псалм 139:23)
Дълбоко под университета „Дюк“ в Северна Каролина лежи един свят, огрян от флуоресцентна светлина и пълен с книги. Веднъж прекарах няколко следобеда работа в тази подземна библиотека. Потъвах все повече в изследването си – от книга на книга, от автор на автор, от списание на списание. Беше всепоглъщащо преживяване.
Ние, християните, се стремим към такова пленяващо взаимоотношение с Бога. Той е отвъд всяко разбиране, но ни приканва да Го опознаем. Разбираме повече за Бога чрез приятелствата, чрез Библията, от разговорите си с хората.
Псалм 139 ни казва, че вникването може да е взаимно. Не само ние имаме възможността да търсим Бога, но и Бог иска да издирва нашите сърца. Той ни обича и иска да проникне дълбоко в сърцата и умовете ни. Той може да направи всичко, защото е всемогъщ, но първо иска нашето позволение. Очаква нашата покана.
Когато поканим Бога и станем част от тази взаимност, ще бъдем променени. В преживяването на Бога и отварянето на сърцето си към Твореца ние приемаме прошката и ставаме способни да носим любов, радост и милост.
Молитва: Боже на мъдростта, благодарим Ти, че ни позволяваш да Те опознаваме. Помогни ни да отворим сърцата си към Твоя Свят Дух, за да бъдем променени завинаги. Амин.
Молитва: Бог иска да ме познава напълно.
Тед Уитман (Австралия)
Да се молим за: БИБЛИОТЕКАРИТЕ.