Прочит: 2 Коринтяни 4:7-16
„Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.“
(2 Коринтяни 4:16)
Докато прибирах дъщеря си след училище, попаднахме в задръстване заради ремонт на пътя. Бързах, затова започнах да се ядосвам: „Какво са направили? Толкова големи дупки копаят, че как изобщо ще минем!“. В отговор дъщеря ми каза: „Мамо, ако не копаят, как ще направят пътя нов?“.
Това ме накара да се замисля за християнския ни живот. Когато преминаваме през трудни ситуации, се чувстваме зле. В такива моменти често се съмняваме в Бога. Забравяме, че именно тогава Той може да работи в нас и да ни оформя така, че да ни върне в пътя, в който трябва да ходим. Той ни прави по-силни от преди. Освен това преживяването може да стане повод другите да възвърнат своята надежда. Дори когато изглежда, че сме разбити, Бог винаги ни привдига.
Молитва: О, Боже, прави ни такива, каквито искаш да бъдем. Когато се чувстваме разбити, давай ни надежда. „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; давай ни всеки ден насъщния ни хляб; и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия” (Лука 11:2-4). Амин.
Мисъл за деня: Нещата, през които преминавам, заздравяват вярата ми и са пример за другите.
Манаси Моханти (Индия)
Да се молим за: СТРОИТЕЛИТЕ.