Прочит: 1 Царе 16:1-13
„Небесата разказват за славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му.“
(Псалм 19:1)
Днес небето е толкова ясно и прозрачно, че сякаш нищо не покрива земната повърхност. В красивите канадски летни дни то може да е дълбоко и синьо, без дори едно бяло облаче. Изгревите и залезите настъпват с ярки оранжеви, червени и виолетови багри. Ранното слънце грее уверено, обещаващо. В такива дни вземам фотоапарата си, за да уловя шедьоврите на Бога. Но когато погледна снимките по-късно, се разочаровам. Виждам цветовете, но електрическите жици развалят красотата, на която съм станала свидетел. Знам, че красивите картини се откриват, когато се фокусирам върху тях.
Когато насоча погледа си към Божието творение, просто се наслаждавам на природата. Жиците са там, но не им позволявам да попаднат във фокуса ми. Тези несъвършени снимки ми дават повод да се замисля как гледам на другите. Техните недостатъци отклоняват ли погледа ми от красотата, която Бог е вложил във всеки човек? Искам да виждам хората такива, каквито ги вижда Той.
Молитва: Прости ни, Боже, че не успяваме да видим красотата в хората, които са създадени по Твоя образ. Помогни ни да осъзнаем, че те са радост за Теб. Амин.
Мисъл за деня: Божията красота ме заобикаля. Само трябва да спра и да я забележа.
Пат Гербрант (Канада)
Да се молим: ДА ВИЖДАМЕ КРАСОТАТА В ХОРАТА.