Прочит: Матей 11:25-30
„Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът…“
(Йоан 14:6)
Камъните под краката ми бяха влажни, когато влязох в лабиринта в широката градина. Беше ветровито и по земята имаше роса. Молех се, докато слушах песента на птиците. Когато ми се стори, че се приближавам към центъра, неочаквано се отклоних в страничен коридор. Започнах да се питам ще стигна ли изобщо края, но както и в живота, пътят ни не винаги е праволинеен. Тайната в преминаването през молитвен лабиринт е да се отпуснеш и да забавиш темпото, да почувстваш водителството на Божия Дух. Тогава ще откриеш пътя към центъра, преминавайки през размисъл и истински мир.
Ценността на това преживяване, както и на всяко пътуване във вярата, не е толкова да намериш Бога, а да крачиш заедно с Него от началото до края. Докато правех стъпка след стъпка, си представях как Исус въври до мен, приканвайки ме да поема Неговото бреме, което е леко, и да продължа напред. Какво успокояващо послание отнесох със себе си в своя забързан делник!
Никой от нас не знае накъде го води животът, но нека се доверим Исус – нашият Спасител и приятел – да ни води. Той е пътят.
Молитва: Исусе, приемаме Твоето бреме. Помагай ни да ходим заедно с Теб в пътя. Амин.
Мисъл за деня: Когато пътят пред мен е объркващ, мога да се доверя Исус да ме води.
Ейприл Макинтайър (Англия)
Да се молим за: СВЕЩЕНИЦИТЕ, КОИТО ПЛАНИРАТ БОГОСЛУЖЕНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПОСТА.