Прочит: Псалм 56:1-3
„Когато съм в страх, на Теб ще уповавам.“
(Псалм 56:3)
Когато показаха предупреждение за торнадо по телевизията, краката ми се подкосиха. Нямах място в дома си, където да мога да се скрия. Изплашена, коленичих и започнах да се моля бурята да ме отмине. Само минути по-късно молитвата ми получи отговор и можех отново да си стъпя на краката.
Години наред не успявах да се преборя със страха си от буря. Питах се защо, въпреки че съм християнка, не мога да оставя всичко в Божите ръце, както се очаква. Страхът ми означаваше ли липса на вяра? Всъщност това е нормална емоция и дори добрите християни я изпитват.
В Псалм 56 Давид търси помощ от Бога, изплашен от своите врагове. Той не крие нуждата си от закрила. Не се срамува да потърси убежище в Бога. Признава, че не може да води тази битка сам. Този псалм винаги ме успокоява.
Въпреки че сме Божи деца, много неща в живота ни плашат. Дори да възлагаме надеждата си на Бога, не можем да избягаме от човешките си емоции. Но можем да се обърнем към Него, когато сме отчаяни, наранени или изплашени, и можем да сме сигурни, че Господ винаги ще ни чуе.
Молитва: Боже, успокоявай страховете ни и ни помагай да не забравяме, че си с нас. Изпълвай ни с мира, който само ти можеш да ни дадеш. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Дори когато ме изпълва страх, ще се доверявам на Бога.
Дон Рейчъл Карингтън (Южна Каролина, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е ИЗПЪЛНЕН СЪС СТРАХ.