Прочит: Еклисиаст 11:1-6
„Има много помисли в сърцето на човека, но намерението Господне – то ще устои.“
(Притчи 19:21)
Една сутрин, докато отивах към центъра на града, тихо споделях на Бога разочарованието си от отхвърлянето, което бях преживял. Един специалист по творческо писане не само беше дал лоша оценка на история, върху която бях работил с години, но ми препоръчваше да се откажа от проекта. Очите ми бяха пълни със сълзи. Беше ли време да се откажа от писането и да потърся други начини да прославям Бога и да служа за благословение на хората?
Докато крачех по тротоара, забелязах нещо на земята – беше половин пакет писалки. Вдигнах го и извадих двете, които бяха останали. Бяха от любимите ми – черно мастило, плътни, с удобна дръжка. Усмихнах се и благодарих на Бога за този знак. Това, което другите смятаха за боклук, аз приех като отговор на въпроса да продължа ли да пиша.
Днешният прочит ни напомня, че никога не знаем кои от семената, които посяваме във вярата, ще дадат плод. Само Бог знае това. Загубата боли, но никога няма да пожънем, ако не посеем. Библията ни насърчава да не спираме, защото от Бога зависи резултатът.
Молитва: Верни Боже, когато сме обезсърчени от липсата на видими резултати, напомняй ни, че Ти ще се погрижиш, а ние трябва да продължаваме да сеем. Амин.
Мисъл за деня: С вяра ще сея семената на вярата и ще се доверявам на Бога за реколтата.
Дейвид Бранък (Тенеси, САЩ)
Да се молим за: ПИСАТЕЛИТЕ И РЕДАКТОРИТЕ.