Прочит: Лука 19:1-10
„Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.“
(Лука 19:5)
Преди няколко години със семейството ми бяхме в университета в Кеймбридж за годишните изпити. Докато преминавахме през двора, видях студент, който седеше сам на една пейка и се беше хванал за главата. Помислих си да отида да го успокоя, но ми стана неудобно. Затова отминах. Дали щях да променя нещо, ако бях отишъл при него в момент, в който явно му беше тежко? Не знам, но и до днес съжалявам, че не го сторих.
Имало е случаи, когато и аз съм изпитвал нужда някой да дойде при мен. Две седмици след смъртта на майка ми бях отишъл на служба и ми беше много тъжно. Искаше ми се някой да ме попита как съм. Явно изражението ми е заблудило хората, защото никой не дойде.
Понякога не смеем да помогнем на някого, защото се притесняваме, че ще го обидим. Но така пропускаме възможности да утешим някой, който има нужда от това. Исус се докосваше до хората и им носеше изцерение и приемане. Не ми е лесно да достигам до наранените, но се опитвам, следвайки Неговия пример. Мисля, че силата на личното общуване си струва всеки риск.
Молитва: Исусе, насърчавай ни, когато се притесняваме до протегнем ръка към някой, който е наранен или самотен. Амин.
Мисъл за деня: Да предложиш на някого Божията любов и утеха, си струва всеки риск.
Доналд Грийли (Илинойс, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ИМА НУЖДА ОТ МОЯТА ПОДКРЕПА.