Прочит: Колосяни 3:18-25
„Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като на човеци…“
(Колосяни 3:23)
Когато бях на 13 години, заминах да живея с леля и вуйчо в тяхната ферма. Едно от ежедневните ми задължения беше да вържа на кръста си огромна торба и да събирам царевица, докато се напълни и натежи. После, докато леля Елзи приготвяше вечерята, аз я почиствах и я разпределях – част от нея – за нас, част за прасетата и една част, която раздавахме. След това отивах да хвърля на прасетата това, което беше отделено за тях. Много повече ми се искаше да прекарвам това време с приятелите си – да плувам, да ходя на кино и да се забавлявам.
Всяка вечер преди лягане леля четеше от Библията. Веднъж прочете Колосяни 3 и думите се заковаха в ума ми. Легнах си виновна, че се противя на работата във фермата. Роднините ми бяха много добри и щедри. Бяха ме прибрали, без да ме познават добре. Не ми нареждаха да върша това, молеха ме. Прославяха Бога с труда си. В началото им помагах от скука, но после започнах да помагам от любов. Вместо да се противя на задълженията си във фермата, започнах да обичам работата и животните.
Никога няма да забравя мира и радостта, които изпитвах там. Леля и вуйчо ме научиха, че прославяме Бога, като Му посвещаваме всичко, което вършим.
Молитва: Отче, благодарим Ти, че ни даваш работа и цел в живота. Помогни ни да вършим това, което ни възлагаш, с мир и радост, които идват само когато сме посветили всичко на Тебе. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще прославям Бога във всичко, което върша.
Джо Дейвис (Мисури, САЩ)
Да се молим за: ФЕРМЕРИТЕ.