Прочит: Лука 2:4-7
„Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“
(2 Коринтяни 9:7)
Понякога съжалявам искрено витлеемския гостилничар в съвременните рождествени пиеси. Той обикновено се представя като човек, който все е можел да измисли нещо, за да настани Йосиф и бременната Мария вътре, но не го е направил и ги е оставил навън в мрачната нощ. Но в гостилницата не е имало място. Вероятно не само леглата, но и подовете са били пълни с хора заради големия наплив около преброяването.
Затова можем да погледнем гостилничаря от друг ъгъл. Той е предложил, каквото има. Можел е да ги отпрати, но е решил да помогне, като ги е насочил към обора. Убеден съм, че Йосиф и Мария са били доволни да се подслонят някъде, където тя да може да роди.
Когато някое служение се нуждае от много средства или приятел има нужда от повече помощници, ние не можем да отговорим сами на тези нужди. Но можем да се молим и като гостилничаря да сторим това, което е по силите ни. Нека дадем най-доброто в Божието име и да не забравяме, че Бог даде Своя Син.
Молитва: Любящи Боже, Ти си ни подарил живота и талантите, помагай ни да ги използваме за Твоето дело. Молим се в името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Независимо от обстоятелствата трябва да направя това, което е по силите ми, за да послужа на Бога.
Кен Клаар (Айдахо, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО РАБОТЯТ В ХОТЕЛ.