Прочит: Марк 14:32-42
„И им каза: Душата ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете.“
(Марк 14:34)
Когато станах пастор на 22 години, ме плашеше това, че ще трябва да казвам последните думи на нечие погребение. Не знаех какво се говори и прави в такъв момент.
В първия ми работен ден Хил – 70-годишен и отдавнашен член на църквата, ми каза: „Ти си наш пастор. Кажи ни какво да правим и ще го правим“. Неговото доверие ми вдъхна смелост. Но само два месеца по-късно жена му – Алма, ми се обади, за да ми съобщи, че Хил е починал. Пред лицето на тази загуба се чувствах неспособен да утеша Алма и църквата.
Погребението беше след няколко дни – аз говорих и се помолих. Но по-важното е, че седях до Алма, държах ръката ѝ и споделих нейната скръб. Тя ми каза, че нямало да може да премине през това без моята помощ. Нямаше нужда от специални думи или жестове, а просто от моето присъствие.
Бог дойде при нас в лицето на Исус. Но ние толкова се стараем да вършим работа, че забравяме също да присъстваме при Него. Докато се подготвяме да посрещнем Христовото раждане, нека не забравяме да седнем в тишина и да се потопим в присъствието на Емануил.
Молитва: Господи, помагай ни в този забързан свят да не забравяме Теб и хората около нас. Амин.
Мисъл за деня: Моето присъствие може да напомни на хората за присъствието на Христос.
Кевин Томас (Алабама, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СА ИЗГУБИЛИ БРАЧНИЯ СИ ПАРТНЬОР.