Прочит: Евреи 4:12-16
„Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен.“
(2 Коринтяни 12:10)
Преди време имаше сутрини, в които се събуждах със страх. Мислех за грешките си, за отхвърлянето, за неуспехите. Питах се защо не съм постигнала повече и не съм осъществила мечтите си. Чувствах, че не отговарям на стандартите на обществото. Обикновено през деня тези мисли изчезваха, но по-късно пак ме спохождаха.
Тогава започнах да се моля по-често. Когато денят започваше със страх, се обръщах към Бога. Осъзнах, че това, което приемах като слабост – страхът, съжалението, неодобрението – ме е направило по-смирена и по-съчувстваща. Чрез молитвата започнах да разбирам своята идентичност и ценност в Христос. Започнах да празнувам победите си и спрях да търся своите недостатъци.
И най-важното от всичко – научих се никога да не спирам да се уподобявам на Христос. Слабостта ми напомня, че съм човек, но Христовата благодат ми помага да раста, да се променям и да се развивам. Вярвам, че моментите на слабост, болка и страдание могат да станат извор на сила. Сега гледам на изпитанията като на уроци и не започвам деня със страх.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че си на наша страна в житейските битки. Амин.
Мисъл за деня: Молитвата може да ми помогне да намеря сила в слабостта.
Мария Монтемайор (Канада)
Да се молим: ДА НАМЕРИМ СИЛА В СЛАБОСТТА.