Прочит: Псалм 30:1-12
„Превърнал си плача ми в игра за мен; съблякъл си ми вретището и си ме препасал с веселие…“
(Псалм 30:11)
От време на време ме изпълва страхът, че ракът ми може да се върне. Понякога е толкова силен, че ме води до отчаяние. Тези дни са ужасни, но знам, че е нормално да ги има. Не забравям, че Бог ме обича. Тъгата и сълзите преминават.
Преди известно време, в края на един тъжен ден няколко приятели на сина ми дойдоха на вечеря. Те идват всяка седмица и изпълват къщата със смеха си, като опитват от храната, в приготвянето на която не съм голям майстор. Онази вечер почти бях готова да отменя вечерята, но нещо се случи, когато те весело насядаха около масата. Тъгата ми се стопи и се изпълних с радост. Тези момчета едва ли ще го разберат някога, но чрез тях Бог ми дари мир.
Много неща могат да ни донесат тъга, но Бог е добър и ни дарява само добро. Самият живот е дар. Синовете ми са дар. Техните приятели – също. Времето ми на тази земя е дар – всяка тъжна секунда и всеки момент, изпълнен с радост.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че винаги си с нас – дори в дълбоката ни тъга. Благодарим Ти за прекрасните начини, по които връщаш радостта ни. Амин.
Мисъл за деня: Ще дойде и тъга, но след това Бог ще ни дари радост.
Ким Хармс (Айова, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА, ИЗПЪЛНЕНИ С ТЪГА.