Прочит: Псалм 92:1-5
„Господ ще те води всякога…“
(Исая 58:11)
От много години се занимавам с детско служение. Започнах като доброволец в църквата, после това стана моя работа. Няма по-голяма радост от това, да видиш как детските лица греят, когато виждат Божието действие.
Дойде денят, когато не можех да продължа своето служение заради промени в църковния персонал. Сърцето ми беше разбито. Продължих да търся Божията помощ и исках да разбера как мога да служа.
По това време майка ми беше приета в дом за болни от деменция. Един ден, когато отидох да я видя, се събрахме за специална музикална програма. Когато видях как всички се радват на музиката, бух изумена. Свирех на пиано от малка, затова реших да свиря в дома веднъж седмично. Беше голямо удоволствие да виждам как хората пеят песни, които си спомняха от своето минало. Майка ми беше толкова горда с мен, че очите ѝ се пълнеха със сълзи. Когато тя почина, се свързах с няколко такива места, където предложих да свиря.
Никога не си бях представяла, че моята дарба ще ми позволи да служа извън църквата, но последните няколко години ме убедиха, че когато търсим Бога, Той ни води на места, на които сами не бихме отишли.
Молитва: Боже, помагай ни да не сме предубедени, за да чуваме Твоя глас на мъдрост. Амин.
Мисъл за деня: Винаги ще намирам радост по пътя, който Бог е избрал за мен.
Андреа Уороник (Кънектикът, САЩ)
Да се молим за: ДОБРОВОЛЦИТЕ МУЗИКАНТИ.