Прочит: Марк 4:35-41
„И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.“
(Марк 4:39)
Преди известно време наблюдавах как малкият ми син се опитва да поправи колелото на една от играчките си. Толкова се ядоса, че изведнъж стана, захвърли я и се разплака.
Това негово избухване ми напомни за моите собствени битки. За мен нещата също не вървяха добре. Проблеми с определени хора, смяна на работа – беше ми дошло твърде много. И аз като сина си исках да захвърля всичко и да се предам.
Въпреки целия шум наоколо и бушуващата буря в ума ми остана една дума: „спокойствие“. Един тих и нежен глас ми нашепваше: „Спокойствие“. Тъй като имам неспокоен характер, отчаяно исках да направя нещо, за да разреша ситуацията. Пробвах различни неща, но без резултат.
Тогава реших да се обърна към Този, Който укротява бурите. Реших да се покоря на Неговото слово и да послушам мъдрия му съвет. Знам, че ако Исус е в лодката до мен, ще стигна до отсрещния бряг безопасно. Дори бурята да продължи да бушува, с Христос няма защо да се тревожа.
Молитва: Исусе Христе, бъди с нас в бурята. Помогни ни да се доверяваме на Твоята воля и на Твоите пътища. Амин.
Мисъл за деня: Дори във вихъра на бурята ще възложа тревогите си на Христос и ще се успокоя.
Чиазо Обиуду (Нигерия)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ТЪРСИ РАБОТА.