Прочит: Йов 1:13-22
„Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.“
(Йов 1:20)
Откакто се е родил, вече две години и половина, синът ни страда от някакви здравословни проблеми. Сърцето му е спирало, белите му дробове са отказвали да работят нормално, тялото му не растеше. Наблюдавахме всички трудности около лазенето и прохождането. Сега се появиха нови тревоги. Мисля, че разбирам страданието на Йов.
Има обаче нещо, което не разбирам. Когато изгуби имуществото, слугите и децата си, той раздра дрехите си и се поклони. Трябва да си призная, че поклонението не е нещо, за което бих се сетила, когато докторите ми съобщят неприятна новина. Мъка? Естествено. Гняв? Обикновено. Горчивина? Понякога. Но никога поклонение.
Ами ако правя точно това? Какво ще стане, ако следващия път вместо да потъна в скръб, се обърна към Бога с благодарност и прослава? Какво ще стане, ако в най-тежките си моменти търся Него? Може би това ще промени всичко, ще ми помогне да се успокоя, ще обърне гнева ми в мир, горчивината – в надежда.
Бог никога не обещава лесен живот. Кимам, когато пасторът го каже, но вероятно не го приемам истински. Ако всеки ден се събуждам и хваля Бога, може би лошите дни няма да са толкова лоши.
Молитва: О, Господи, помогни ни да Те прославяме, каквото и да ни носи животът. Помогни ни да приемаме и доброто, и лошото, като възлагаме всичко на Тебе. Амин.
Мисъл за деня: Ще намеря начин да прославям Бога дори в страданието.
Линет Торторич (Уисконсин, САЩ)
Да се молим за: ДЕЦА С МНОГО ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕМИ.