Прочит: Изход 13:17-22
„… ушите ти ще слушат зад теб слово, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Този е пътят, вървете по него.“
(Исая 30:21)
При един скорошен полет към дома на родителите ми седнах до прозореца. Известно време след като самолетът излетя, отклоних погледа си от книгата, която четях, за да погледам навън. Небето беше ясно и се виждаше земята. Явно летяхме над ненаселен район. Виждаха се реки и потоци. Стана ми интересно, че нито една река не течеше в права посока, всички правеха различни извивки.
Замислих се за живота си, който никога не е следвал права линия. В днешния прочит виждаме, че Бог не превежда Мойсей и еврейския народ през най-прекия път към Обещаната земя. Тяхното пътуване продължава дълго през пустинята, за да избегнат война с филистимците.
Като буйна река, животът ни е пълен с предизвикателства и чести смени на посоката. Но хубавото е, че както реката продължава своя път, с Божията помощ ще стигнем там, където Той иска да ни заведе. Само трябва да Му вярваме.
Молитва: О, Господи, благодарим Ти за благодатта, мъдростта и водителството. Помагай ни да разчитаме на Теб и да Те следваме по пътя, който си приготвил за нас. Молим се в името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Независимо от маршрута, ще продължа по пътя, който Христос е приготвил за мен.
Брайън Фостър (Северна Каролина, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ПЪТУВАТ.