Прочит: Лука 1:46-55
„И Мария каза: Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.“
(Лука 1:46-47)
Няколко месеца след като се оженихме, съпругът ми почувства, че е призован на служи като пастор. За да последва този призив, трябваше да променим много неща, свързани с финансите и приоритетите ни. Всяка стъпка беше скок във вярата – това бе едно от най-плашещите преживявания, които съм имала.
Когато срещнах съпруга си, никой от двама ни не знаеше какъв е Божият план за нас. Сега също не сме напълно сигурни какво ни предстои. Като човек, който обича да планира, ми е трудно да се доверявам на Бога, без да знам какво ме очаква.
Намирам утеха в отговора на Мария, след като научи от ангел Гавриил, че ще стане майка на Христос. Тя прослави Бога и прие без страх бъдещето, което ѝ беше изявено. Какъв прекрасен пример е това за нас днес!
Прославата на Бога въпреки неизвестността и покорството във всякакви ситуации са по-лесни, когато помня, че Исус Христос винаги е с мен. Филипяни 4:13 ми напомня, че имам сили за всичко чрез Христос. Доверието в Неговите обещания ми помага да правя крачките на вяра.
Молитва: Господи, благодарим Ти, че ни обичаш. Молим Те, помагай ни да помним примера на Мария и да Те следваме с вяра. Амин.
Мисъл за деня: С Бога мога да крача смело в неизвестното.
Бетани Верът (Вирджиния, САЩ)
Да се молим за: ПАСТОРСКИТЕ СЕМЕЙСТВА.