Прочит: Исая 55:6-9
„Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето…“
(Еклисиаст 3:1)
Бях в гимназията, когато мама почина след дълга битка с рака. Не просто бях тъжен – бях гневен на Бога. Не намирах никакъв смисъл в случващото се и се съмнявах в Неговата мъдрост и дори в съществуването Му. С времето болката намаляваше, но въпросът „Защо?“ оставаше. Когато някой споменеше майка си, сърцето ми се изпълваше с мъка.
Завърших колеж и станах учител по химия – работа, която обичах. След двадесет години преподаване ми се случи моя ученичка да отсъства една седмица заради смъртта на родител. Когато се върна в клас, близо час се опитвах да разговарям с нея, за да ѝ помогна, а всъщност напълно ѝ съчувствах. Споделих ѝ, че на същата възраст съм изгубил майка си и че всяко споменаване на нечия майка е връщало скръбта в сърцето ми. Тя ме погледна със сълзи в очите и каза: „Благодаря Ви, господине, сякаш никой друг не ме разбира“. Собствената ми загуба ми помогна да утеша и някой друг. След толкова години скръбта даваше някакъв резултат за някого. Тогава разбрах, че когато скърбим, Бог скърби с нас.
Молитва: Отче, благодарим Ти, че си с нас в скръбта. Учи ни на търпение и пълно доверие в Теб. Амин.
Мисъл за деня: Това, което преживявам, ми дава възможност да помагам и на други.
Брад Бътлър (Северна Каролина, САЩ)
Да се молим за: МЛАДИ ХОРА, КОИТО СА ИЗГУБИЛИ РОДИТЕЛ.