Прочит: 1 Коринтяни 11:23-26
„И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“
(Деяния 2:42)
Срещнах Ева през 1995 година, на едно събиране на комитета, който организира Световния молитвен ден в Австралия. Сприятелихме се и макар че тя живееше в Полша, а аз – в Индия, не спряхме да общуваме и да се молим за своите семейства. Семейството на Ева има традиция да отслужва причастие на Бъдни вечер и от 1996 г. тя започна да ми изпраща нафора, за да се включи и моето семейство в тази традиция. Със съпруга ми го правим и до днес.
Една година нафората не пристигна и в сърцето си знаех, че нещо се е случило. По-късно разбрах от общ познат, че Ева е починала. Националностите, езиците, цветът на кожата ни, традициите ни се различаваха, но в основата на нашия живот е „един Господ, една вяра, едно кръщение“. Християнското ни приятелство се заздравяваше с общото ни участие в Господната вечеря.
Хлябът и виното на причастието напомнят за Божията чудна благодат и жертва и свързват вярващите по целия свят. Нека прославяме Господа, като участваме в това свято тайнство!
Молитва: Милостиви Боже, благодарим Ти за Твоята изкупваща любов. Нека си я припомняме с благодарност, когато участваме в Твоята трапеза. Амин.
Мисъл за деня: Причастието ме приобщава към световното християнско семейство.
Навамани Питър (Индия)
Да се молим за: ХРИСТИЯНИТЕ ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ.