Прочит: Псалм 25:1-7
„Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“
(Ефесяни 2:10)
Помня как седях в църквата и се питах дали някога ще чуя Божия глас. Не си спомнях момент, в който да съм чувствала, че Бог ми говори. Затова спрях да слушам, а и да Му говоря.
Когато минах двадесет години и вече имах две деца, започнах да се моля по-често. Всяка вечер и през деня исках Господ за ми даде търпение и мъдрост. Скоро започнах да чувам отговорите. Колкото повече се молех, толкова повече чувах Божия глас – понякога като директен отговор на молитва, друг път – като малки знаци за Неговото присъствие, а в някои случаи – в конкретни напътствия какво трябва да направя.
Чувствах, че Бог ме подтиква да сготвя нещо за вечерята в църквата или да занеса продукти на някой, който е изгубил своята половинка. Усещах, че ме насърчава да използвам всичко, което ми е дал. След толкова години, в които не чувах Божия глас, сега бях насърчена и отношенията ми с Бога се задълбочиха. Започнах да Му говоря много повече – благодарях за малките неща, исках сила и търпение, молех за прошка, когато не бях добра майка, съпруга и християнка.
Молитва: Боже, помагай ни да Те чуваме, да вършим делото Ти и да Ти говорим повече всеки ден. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще говоря на Бога, докато върша ежедневните си задължения.
Меган Волмър (Уисконсин, САЩ)
Да се молим за: РОДИТЕЛИТЕ НА МАЛКИ ДЕЦА.