Прочит: Исая 49:8-16

„Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги през Мен.“
(Исая 49:15-16)

Докато отивахме с деветгодишния ми син на библейски клас, видяхме една жена, която се беше насочила в обратната посока. Когато се срещнахме, тя го поздрави: „Добро утро, Хюстън“. Той се засрами, а аз, в опит да му помогна, го приканих: „Кажи „здравей“ на госпожица Алисън“. Без да изчака поздрава, тя каза: „Знаеш ли, Алисън е хубаво име и аз го харесвам, но обикновено се представям с другото си име – Сара. Така ме е кръстила майка ми“.
С годините имената на нашите близки и приятели все повече ни се губят. Забравяме рождените им дни, годишнините и други важни събития. Влизаме в стаята и не помним защо. Възможно е да забравим не само къде са ни ключовете за колата, но и къде е колата.
Библията е пълна с хора, които забравят. Учениците на Исус забравиха как Той беше умножил хляба и рибата (Марк 8:18-19). Израил забрави Божието избавление и се обърна към идоли (Псалм 106:21). Петър забрави предупреждението на Исус и се отрече от Него (Марк 14:72).
Понякога и ние забравяме Божите обещания и всички чудесни дела, които Господ е сторил в живота ни. Но добрата новина е, че Той не забравя нас. Бог никога няма да ни забрави или изостави (Второзаконие 31:6).

Молитва: Боже, благодарим Ти, че никога не ни забравяш, дори тогава, когато ние забравяме Твоята вярност. В името на Исус. Амин.

Мисъл за деня: Бог няма да ме забрави.
Майкъл Фълкс (Тенеси)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ЛЕСНО ЗАБРАВЯТ.