Прочит: Йов 1:18-22
„… Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.“
(2 Коринтяни 1:4)
Смъртта на двегодишната ми внучка, последвана от тази на единственото ми дете 23 месеца по-късно, ме хвърли в ямата на скръбта и остави в душата ми много въпроси. Защо? Защо те? Защо аз? Как ще оцелея? Какво искаш от мене, Господи?
Търсех отговори при всяка скръб в живота си. Всичко и всеки около мен ми носеха само временно облекчение. В най-дълбокото си страдание разбрах, че Бог е единственият извор на утеха. Святият Дух ме успокояваше и ми даваше необясним мир. Това не отне болката ми, нито намали тъгата, но премести фокуса ми – от обстоятелствата към нашия Спасител Исус Христос.
Всички преживяваме неща, които ни довеждат до отчаяние. Но Бог е с нас дори в най-голямата трагедия. Той ни утешава и ни дава сила самите ние да утешаваме другите с утехата, която сме получили.
Молитва: Отче, благодарим Ти, че си с нас в най-дълбоката ни скръб. Помагай ни да Ти се доверяваме, когато ни боли. Амин.
Мисъл за деня: Бог е с мен дори в най-дълбоката скръб.
Принсес Милър (Тексас)
Да се молим за: РОДИТЕЛИ, КОИТО СА ИЗГУБИЛИ ДЕТЕ.
Остави коментар