Прочит: 2 Коринтяни 7:2-7
„… не бой се, защото Аз съм с теб; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог…“
(Исая 41:10)
Пътувах с една група от родната ми Украйна към Русия, за да участваме в конференция, посветена на 125-годишнината на Методистката църква в Евразия. Вълнението беше голямо. В Украйна преживявахме политическа, икономическа и финансова криза, дори военно напрежение. Но докато изминавахме всичките 1630 километра, ние чувствахме силата на молитвата – на нашите украински братя и сестри, както и на братята и сестрите от Русия, които ни очакваха.
При всяко спиране по пътя се притеснявахме, че ще ни върнат обратно, тъй като с нас пътуваха момчета, достатъчно големи, за да служат в армията. Но всеки път ни пускаха. На последната спирка, преди влизането в Русия, дори не провериха документите ни. Служителите просто поставиха необходимите печати и ни пуснаха да преминем!
По време на това пътуване аз виждах как Божията ръка ни води. Ние се страхувахме, но трудностите не можеха да се сравнят с Божията сила. Доверието ни в Неговото вярно водителство ни помогна да преодолеем страха и да успеем в своето начинание.
Колко бяхме щастливи, когато пристигнахме и прегърнахме своите братя и сестри от Русия! Бяхме част от голямото Божие семейство, което никакви политически, икономически и финансови проблеми не могат да разделят.
Молитва: О, Боже, благодарим Ти, че ни придружаваш по непознатите за нас пътища. Помагай ни винаги да Ти се доверяваме. Амин.
Мисъл за деня: Колкото повече се доверявам на Бога, толкова по-малко ще се страхувам.
Василий Вукста (Украйна)
Да се молим за: НАРОДА НА УКРАЙНА.
Остави коментар