Прочит: 1 Йоан. 1:1-5
„… това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.“
(1 Йоан. 1:3)
Като пастор в една църква в Мичигън, се сприятелих с един от моите колеги – пастор Боби Джо Талбърт. През осемнадесетте години от моето служение там с него често си разменяхме амвоните, а на общи събрания имах привилегията да слушам негови проповеди.
Често в някой момент от проповедта той казваше: „А може ли да чуя и вашето мнение? Някой съгласен ли е с мен?“.
Не е ли това същността на свидетелството – да се съгласиш с Исус и да споделяш как това променя живота ти. Това включва и добрите, и лошите опитности, които преживяваме, защото Той е с нас във всяка ситуация. В своята защита пред цар Агрипа апостол Павел разказва как е гонил християните, докато Бог е избрал именно него „да свидетелства – пред скромен и пред високопоставен“ (Деяния 26:22).
Тома Аквински веднъж казал, че когато искаш да обърнеш някого към своите убеждения, ти първо трябва да отидеш при него, да го хванеш за ръка и да го поведеш. Не можеш да стоиш в другия край на стаята и да викаш. Ето това трябва да правим ние – да хванем хората за ръка и да ги поведем към Исус, Който ни обича и ни подарява спасение.
Молитва: Боже, отваряй сърцата ни към хората около нас, които трябва да чуят Благата вест за Твоята любов и вечния живот. Амин.
Мисъл за деня: Кой от моето обкръжение трябва да бъде доведен при Христос?
Дърл Кийфър (Уисконсин)
Да се молим за: СМЕЛОСТ В СПОДЕЛЯНЕТО НА ВЯРАТА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар