Прочит: Марк 9:14-29
„… Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мен Христовата сила.“
(2 Коринтяни 12:9)
Ние изгубихме сина си, а дъщеря ни изгуби своя брат, когато той реши да сложи сам край на живота си. Макар че сме преживявали и други загуби, нищо не може да се сравни с тази. Преди известно време дъщеря ми ме попита дали вярата ми не е отслабнала.
Достатъчна ли е вярата ми? Дълго мислих по този въпрос. Със сигурност, тя беше подложена на сериозно изпитание, защото преминах през дълбоко отчаяние, съмнения, гняв. Започнах да чета по-често Библията, да ходя редовно на църква, да се включвам в различни библейски групи и приятелите ми ме утешаваха. И въпреки всичко това не можех еднозначно да отговоря на въпроса на дъщеря си.
Споделих за нашия разговор с една приятелка, а тя попита: „Но какво става без вяра? Има ли вярата алтернатива?“. Ето това беше същността на въпроса. Вече знаех отговора: да, вярвам.
Божията благодат ми е достатъчна. Моята вяра никога не е толкова силна, колкото ми се иска, и все още имам въпроси след преживяната трагедия, но се хващам за нея и знам, че няма нищо по-добро от вярата в Исус Христос. „Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие“ (Марк 9:24).
Молитва: Нека никога не отпадаме от вярата, Господи, защото знаем, че Ти няма да ни изоставиш. Нека уповаваме на Твоите обещания за надежда и вечен живот. Амин.
Мисъл за деня: Бог винаги е с нас, независимо от обстоятелствата.
Мери Пени (Алабама)
Да се молим за: СЕМЕЙСТВА, КОИТО СА ПРЕЖИВЕЛИ САМОУБИЙСТВО.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар