Прочит: Тит 3:1-7
„В това се състои любовта – не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.“
(1 Йоан 4:10)
„Повече не те обичам, бабо!“ – заяви четиригодишният ми внук с кръстосани ръце и пронизителен поглед, след като му се скарах. „Но аз продължавам да те обичам – отвърнах аз – и винаги ще е така.“ Все още ядосан, Тим се обърна и излезе от стаята. След известно време той все пак се върна – беше усмихнат и каза, че съжалява.
Разбира се, че винаги ще го обичам. Понякога няма да е прав, но винаги се молим за децата си и никога не ги отдалечаваме от сърцата си. Ние никога не преставаме да обичаме своите деца.
Благодарение на Исус Христос аз съм Божие дете. Бог ме обича и ме призовава дори когато в отчаянието си съм твърде далеч. Той показва любовта Си към мен по много начини, включително като ми посочва грешките, и винаги ме очаква отново, дори когато не го заслужавам.
Петият стих от днешния прочит ни напомня, че в Своята милост Бог направи първата крачка и че Святият Дух подновява нашата надежда за вечен живот.
Молитва: Отче, помогни ни днес да се успокоим в Твоята вечна любов, да се покорим на заповедите Ти и да покажем милост към своите ближни. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме обича повече, отколкото мога да си представя.
Марион Търнбул (Англия)
Да се молим за: ВНУЦИТЕ.
Остави коментар