Прочит: Деяния 27:21-26
„Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“
(Деяния 27:25-26)
В първия ден от новата ми работа седях на бюрото в офиса и се чувствах ужасен. В продължение на 13 години работех спокойно с младежките служения на няколко църкви. През това време чувствах, че Бог ме призовава към нещо ново, но не знаех точно какво. Подадох документи в една застрахователна компания и се озовах в съвсем нова сфера, а рисковете, които криеше тя, ме плашеха.
Докато се опитвах да задържа главата си над водата през първите няколко седмици, Бог ми напомни историята за пътуването на апостол Павел към Рим. Когато корабът беше в открито море, силна буря заплаши да го разруши. Наложи се екипажът да започне да изхвърля товара от него, което щеше да ги остави без храна. Предполагам, че изпитанието предизвика в тези хора цяла гама от емоции, докато се примирят с предстоящата си гибел. До това води паниката. Вятърът и вълните в живота често ни насочват към логичното заключение, че наближава краят и Бог отсъства.
Павел успокои хората на кораба, като започна със своята увереност в Божието дело. Сред житейските бури ние също можем да имаме увереността, че дори когато всичко около нас се разпада, Бог е наша опора.
Молитва: Отче, благодарим Ти, че когато преминаваме през трудности, ни напомняш, че си с нас. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще се доверя на това, че Бог е с мен.
Роби Макензи (Тенеси)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СМЕНЯ РАБОТАТА СИ.
Остави коментар