Бъди свободен!

Прочит: Римляни 6:3-11

„Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.“
(Римляни 6:4)

Майка ми е била единствено дете на 13-годишна самотна майка през 1930 г. Тя е отраснала самотна и с чувството, че не е обичана. Беше гневлива и не изглеждаше, че се радва да бъде майка. Отгледа ни така, както самата тя е била отгледана – с грубост и липса на достатъчно внимание. Ето защо и ние не се чувствахме обичани. Още в началното училище, изпълнена с чувство за срам и вина към себе си, започнах да се държа зле с другите. Набелязвах си момичетата, които имаха любящи и грижовни семейства. Мразех ги. Поведението ми обаче не ме караше да се чувствам по-добре. Напротив, ставаше все по-зле.
Едно лято, по време на християнска ваканция, чух за Исус. Научих, че ме обича до смърт, че е умрял на кръста, за да не се чувствам засрамена и непотребна. Не можех да си представя някой да ме обича така. Най-сетне почувствах утеха, уверение в нечия любов. Бях ново създание (вж. 2 Коринтяни 5:17). Не трябваше да мразя момичетата, чиито майки се грижат за тях. Проявявайки любов към други като мен, които имат труден живот, можех да почувствам Божията любов и да стана такава, каквато Бог иска да бъда.

Молитва: Господи, давай ни желание да показваме на хората такава любов, с каквато Ти ни възлюби, и сила да се отнасяме с тях добре независимо от обстоятелствата. Амин.

Мисъл за деня: Позная ли любовта на Исус, ще мога да я споделям и с другите.
Шийла Куолс (Минесота)

Да се молим: ДА ОБИЧАМЕ ДРУГИТЕ НЕЗАВИСИМО ОТ ВСИЧКО.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *