Прочит: Исая 53:1-5
„Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.“
(Исая 53:5)
Когато за първи път видях това видео, изтръпнах. Млада жена от Виетнам показваше лицето си, на което имаше громен белег – спомен от мъченията, които ѝ бяха причинили заради вярата в Исус. Следващото, което погледнах, беше обицата, която бележеше единия край на белега – още едно свидетелство: блестящ златен кръст. Сякаш Бог казваше: „Моята любов е вечна“. Съмнявам се, че бих забелязала кръста, ако не беше огромният белег.
Какво ли ще стане, ако позволя на хората да виждат белезите в моето сърце, оставени от болките и страховете на миналото? Дали това ще ги накара да потреперят? Биха ли насочили погледа си към кръста на Исус? Дали Бог може да използва мен, за да утешавам другите със същата утеха, която Той дава на мен (2 Коринтяни 1:4)?
Всички ние носим белези – видими или невидими. Божията любов осветява всички белези от миналото, затова аз мога да помогна на някой друг – чрез думи, чрез дела или като просто го изслушам. С Божията помощ аз мога да говоря, да слушам и да постъпвам с любов, дори ако това означава да разкрия собственото си сърце.
Молитва: Боже, Твоите рани ни изцелиха и ни дариха живот. Молим Те, използвай ни, за да водим и други при Теб. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Как моите рани от миналото могат да ми послужат, за да стана по-добър свидетел за Христос?
Бони Хъдсън (Пенсилвания)
Да се молим за: ПРЕСЛЕДВАНИТЕ ЗАРАДИ ВЯРАТА В ХРИСТОС.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар