Без думи

Прочит: Римляни 8:18-27

„Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания.“

(Римляни 8:26)

Обикновено жена ми става рано, за да се погрижи за четирите ни малки деца. Преди известно време аз се събудих преди нея. Отидох при децата, приготвих им необходимото за закуска и се заех с най-малкия ни син, който е на 18 месеца. Той протегна ръка към шкафа с неговата храна и каза: „Му!“. Нямах идея какво иска. Отворих хладилника. Той започна да сочи към него и да вика: „Си-и-и!“. Започнах да отварям различни храни, които му давахме сутрин, но той плачеше и викаше все по-настоятелно. Аз реших да събудя майка му и да ѝ обясня ситуацията. Тя веднага каза: „Иска мляко и парче сирене“. Тя го разбира дори когато не употребява точните думи.

Аз не мога да разбера неясните думи на малкия си син, но Бог разбира добре нашите сърца дори ако не можем да се изразим с думи. той знае нашите нужди, болки и желания. Дори когато не намираме правилните думи, можем да се обърнем към Него и да сме сигурни, че ще ни разбере.

Молитва: Велики Боже, помагай ни нашите сърца никога да не остават неми, дори когато не можем да облечем чувствата си в думи. Амин.

Мисъл за деня: Бог разбира нашите молитви дори когато не можем да ги изразим с думи.

Крис Сърбър (Флорида)

Да се молим за: РОДИТЕЛИТЕ С МАЛКИ ДЕЦА.