Прочит: Лука 10:30-37
„Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“
(Ефесяни 2:10)
Преди известно време отидох на обяд със сина ми. За моя изненада той настоя да плати сметката, като каза: „Дай тези пари на някой, който наистина се нуждае от тях“. След като се разделихме, аз отидох на спирката. Внезапно чух тих глас зад себе си: „Извинете“. Беше млад човек, който трябваше да отседне някъде за през нощта и се нуждаеше от пари. Почувствах, че Бог ме насърчава да му помогна. Дадох му парите, които бях предвидила за обяда, стиснах му ръката и му обещах да се моля за него. Младежът ми благодари горещо.
Докато се прибирах, знаех със сигурност, че Исус беше с нас през този ден. Той беше и в ресторанта, където бяхме с моя син, и на улицата – в лицето на онзи човек, който се нуждаеше от помощ. Понякога, когато съм извършила добро дело, си „давам почивка“. Сякаш разпределям всичко в живота си – толкова за Бога и толкова за мен. Но случката с непознатия младеж ми напомни, че Бог никога не си почива. Той призовава и нас да споделяме Неговата любов и милост винаги, на всяко място.
Молитва: Благодарим Ти, Боже, че винаги си готов да ни помогнеш. Нека и ние бъдем готови да помогнем на хората, независимо кога ни призоваваш и къде се намираме. Амин.
Мисъл за деня: Бог е промислил как да служа на другите днес.
Хейзъл Фиц-Гибън (Англия)
Да се молим за: БЕЗДОМНИТЕ ХОРА.
Остави коментар