Без съжаление

Прочит: Филипяни 3:7-16

„Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.“

(Еклисиаст 7:10)

По време на пролетното почистване вкъщи попаднах на една стара прашна чанта. Очаквах в нея да открия куп стари и непотребни книжа, но с изненада намерих писма, картички и снимки още от гимназията.

Животът не винаги е бил благосклонен към мен, но Бог по много начини ме е благославял. Когато се връщам към спомените за онова време, изпълнено с очаквания и надежди, ми става тъжно за всички пропуснати възможности. Иска ми се да се върне времето, в което всичко беше по-просто и по-сигурно. Само ако можех да променя неправилните си решения! Щях да избегна неприятните последствия.

Всъщност животът и тогава не е бил лесен. През тези години съм израствал и Бог ме е учил на мъдрост и ме е изграждал във вярата. От момента, в който приемем Христос, поемаме един път на освещение, който ни води към вечния живот. Прицелната точка не е в миналото, затова не бива да копнеем то да се върне. Животът със Спасителя носи и трудности, и радости, но никога не бива да предизвиква у нас съжаление.

Молитва: Мъдри и любящи Боже, благодарим Ти, че ни освобождаваш от миналото. Води ни към новия живот, който си приготвил за нас. Амин.

Мисъл за деня: Моето бъдеще с Христос заличава тъгата по миналото.

Джеф Райли (Оклахома)

Да се молим за: АБИТУРИЕНТИТЕ.