Прочит: Римляни 8:1-11
„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“
(1 Йоан. 1:9)
Наведох се от инвалидната количка към болничното легло, където лежеше четиримесечният ми син Бен, и докоснах малката му ръчичка. Искаше ми се да пипна бузките му, скрити под превръзките на главата. Животът му се поддържаше от апарати, свързани с тръбички към неговото тяло. Сърцето ми тежеше – не само защото и двамата бяхме пострадали при катастрофата, но и от вината, която чувствах. В колата се бях обърнала, за да се погрижа за него, когато загубих управление. Излязох от пътя и се забихме в метален стълб. Сега детето ми не можеше да движи едната страна от тялото си. Отново и отново молех Бог да ми прости, докато не чух глас да ми прошепва: „Не моли за прошка хиляда пъти. Покай се веднъж и после Ми благодари 999 пъти за прошката, която получаваш в Моя Син Исус Христос“.
Бяхме изключително щастливи, когато и аз, и синът ми се възстановихме физически, но благодарение на Божията безусловна прошка аз преживях още едно чудо – простих на себе си за това, което бях причинила на детето си. Нашият небесен Отец ни обича толкова много, че не е нужно да отиваме при Него като просяци. Вместо това нека Му благодарим, че ни прощава и че така можем да простим на себе си.
Молитва: Благодарим Ти, святи Изкупителю, за Твоята благодат, която изпълва живота ни. Амин.
Мисъл за деня: Вината ми не може да се сравнява с Божията милост.
Лин Хейр (Орегон)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ РАЗКАЙВАТ ДЪЛБОКО.
Остави коментар