Прочит: Филипяни 1:18-30
„Защото за мен да живея е Христос, а да умра – придобивка.“
(Филипяни 1:21)
Моят добър приятел Глен разбра, че е болен от левкемия, и постъпи в болница за химиотерапия. Докато пътувах натам, се питах как ще мине това посещение. Често посещавам болни хора и понякога срещите ни преминават по непредвиден начин. Тези, които са разбрали, че не им остава много живот, изпитват силни емоции – гняв, ужас, тъга. Уайл Глен винаги е бил много позитивен човек, но не очаквах и сега да е в прекрасно настроение.
Оказа се, че не е имало за какво да се притеснявам. Първото посещение при моя приятел беше много насърчаващо, както и останалите ни срещи през следващите няколко седмици. В повечето случаи Глен беше весел, посрещаше с радост посетителите си и се шегуваше с персонала на болницата. Макар да не знаеше какво го очаква, той не губеше своя мир. При онази първа наша среща в болничната стая той ми каза: „Ако това е краят – добре. Зная къде отивам“. Тези думи бяха за мен истински пример за силата на вярата.
Точно това ни казва апостол Павел в днешния библейски прочит. Дори когато беше окован във вериги и не знаеше кога ще настъпи краят на земния му живот, той знаеше какви благословения го очакват. Павел имаше мир, защото се надяваше на Бога.
Всички ние преминаваме през изпитания, но знаем, че сме приели в сърцето си Спасителя, Който никога няма да ни остави сами. Нека се насърчим от думите на апостола, че при всякакви обстоятелства можем да имаме мир и увереност, защото Господ е с нас – сега и завинаги.
Молитва: Небесни татко, благодарим Ти за Твоето присъствие в нашия живот, за мира и утехата, които ни даваш във време на беда. Помагай ни да споделяме с хората благата вест за Твоята любов и милост. Амин.
Мисъл за деня: „Сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“ (Евреи 13:5).
Джон Боун (Минесота)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ПРЕМИНАВАТ ПРЕЗ ХИМИОТЕРАПИЯ.
Остави коментар