Прочит: Откровение 21:1-4
„Ти си преброил скитанията ми; сложи сълзите ми в съда Си; не са ли те записани в Твоята книга?“
(Псалм 56:8)
Когато мисля за Божите благословения, си мисля за семейството, приятелите, слънцето и дори чашата кафе сутрин. Доскоро не възприемах сълзите като благословение. През последните три години страдам заради рака на единия ми син, проблемите със зрението на другия и загубата на моя съпруг, с когото живяхме заедно 58 години. През това време открих, че не мога да плача. Всичко таях в себе си, като огромен товар, който ме притискаше. Преди плачех далеч от чуждите погледи, но сега не можех изобщо.
Когато съпругът ми почина обаче, сълзите се върнаха. Случва се в неочаквани моменти, понякога проронвам сълза, а друг път не мога да се успокоя. Но във всички случаи сълзите ме обновяват, намаляват товара и облекчават душата ми.
Трудно е да видим благословение в скръбта, но сълзите не само избистрят погледа, а ни дават и ново духовно прозрение. Може да открием начин да помогнем на някой, който също страда. Вярвам, че когато сме преминали през скръб, можем ясно да видим скръбта на другите и в сълзите да се срещнем с тях. Повярвайте, сълзите могат да бъдат благословение.
Молитва: Исусе, Ти също се просълзи, затова разбираш нашите сълзи. Благодарим Ти. Амин.
Мисъл за деня: Бог може да обнови духа ми чрез сълзите.
Елинор Коулс (Орегон, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е ИЗГУБИЛ БРАЧНИЯ СИ ПАРТНЬОР.
Остави коментар