Прочит: Йоан 11:32-44
„Исус се просълзи.“
(Йоан 11:35)
На същия ден, в който пиша това размишление, преди 34 години, в Деня на бащата с майка ми бяхме застанали до болничното легло на татко, за да се сбогуваме с него. През всички тези години той ми липсва. Въпреки личната си болка, трябваше да бъда близо до майка ми, която нямаше другиго, за да споделя загубата на човека, с когото бяха живели в продължение на 43 години. Колкото и да исках, не можех да отнема болката, тя трябваше да се справи сама с нея.
В такива случаи не можем да направим нищо, което да премахне болката. Понякога стига само да сме до някого, колкото и да е трудно. Научих това през 25-те си години служение като свещеник в хоспис, където трябваше да утешавам скърбящи семейства с присъствието и молитвите си. Но всичко се променя, когато чувстваме Божието присъствие.
Днешният библейски стих ни разкрива дълбоките чувства на нашия Господ. Той е докоснат от нашата болка и иска да бъде до нас, за да ни утешава. Присъствието на Исус беше изключително важно за Марта и Мария. Нашето присъствие също е важно за тези, които скърбят.
Молитва: Боже, давай ни смелост и любов, за да бъдем с тези, които скърбят, и да ги утешаваме. Амин.
Мисъл за деня: Бог е с мен в радостите и в скърбите.
Лиланд Колинс (Вирджиния, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ПРЕЖИВЯВА ЗАГУБА.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар