Прочит: Псалм 63:1-11
„Боже (…) от ранно утро Те търся; душата ми жадува за Теб, плътта ми жадува за Теб в една пуста, изнурена и безводна земя (…) Когато си спомням за Теб на леглото си и размишлявам за Теб в нощните стражи; понеже Ти си бил помощ за мен (…) Душата ми се прилепва към Теб…“
(Псалм 63:1, 6-8)
Беше изминала година от смъртта на съпруга ми Брайън. Сърцето ми все още беше разбито. Една нощ скръбта отново ме завладя и макар че Библията беше съвсем близо, аз притисках глава във възглавницата и се молех: „Боже, не искам да чета! Искам да видя лицето на Брайън – само това“. За миг бях шокирана от собствените си думи, но скоро почувствах, че Бог чува молитвата ми. Изпълни ме неочакван мир.
Отворих Библията на Псалм 63-ти. Авесалом беше предал собствения си баща Давид и искаше да завладее неговото царство. Давидовите думи от псалма станаха моя молба. При цялата скръб, която изпълваше душата ми, аз знаех, че Бог е близо и е всичко, от което се нуждая. Усещах Неговото присъствие, което ми даваше мир и утеха.
Господ ни среща в разрухата и в скръбта. Той е всичко, от което имаме нужда. Аз не съм сама – Неговото присъствие и любов са винаги с мен.
Молитва: Боже на всяка утеха, благодарим Ти, че виждаш нашите нужди и чуваш молбите ни. Помагай ни да не се отделяме от Теб. Амин.
Мисъл за деня: Бог чува дори най-дълбоките вопли на сърцето ми.
Лори Лакрос (Калифорния)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СКЪРБИ ЗА ЗАГУБАТА НА СВОЯ БРАЧЕН ПАРТНЬОР.
Остави коментар