Прочит: Псалм 42:1-5
„Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мен? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.“
(Псалм 42:5)
Едно от първите неща, които научих като неделна учителка, беше, че децата винаги ще плачат за родителите си. Неделя след неделя едно дете от групата започваше да плаче веднага щом спираше да вижда хората, с които се чувстваше сигурно.
Винаги обяснявам на децата, че техните родители са наблизо и че са ги довели, за да научат нови неща. Искам те да разберат, че неделното училище не е мястото, където мама и татко ги изоставят, за да отидат на богослужение.
Едно сериозно житейско предизвикателство разклати устоите на целия ми свят, накара ме да се почувствам безнадеждна и ми помогна да разбра как се чувстват тези малки деца. Сега, като погледна назад, се питам: Защо трябваше да се страхувам? Защо животът е толкова сложен? Защо се чувствах толкова самотна? Моят Господ винаги е бил наблизо, но е искал да ме научи на нещо и да изгради моя характер.
Сега, когато нещастията в живота ме карат да се чувствам далеч от Бога, си припомням децата в неделното училище. Тогава с подновена надежда си казвам: „Бог е наблизо“.
Молитва: Святи и любящи Боже, давай ни сила чрез Своето присъствие, когато се нуждаем от подкрепа. Амин.
Мисъл за деня: Ще търся Божието присъствие във всичко, с което за заемам.
Естер Салдана (Мексико)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ ЧУВСТВА ИЗОСТАВЕН.
Остави коментар