Прочит: Псалм 139:5-18
„Ти си пред мен и зад мен и си сложил върху мен ръката Си. Това знание е пречудно за мен; високо е; не мога да го достигна.“
(Псалм 139:5-6)
Размишлението за деня от „Духовна манна“ беше за жена, която обича географските карти, също като мен. Аз съм окачила на една от стените вкъщи карта на света, а на предната лавица на библиотеката си имам атлас и карта с улиците в нашия град. Не пътувам много, но се интересувам от местата, където живеят хората, за които чета.
Картите ми помагат да съм във връзка с хората, но Бог не се нуждае от карти, за да общува с нас. Псалм 139 ни уверява, че Той познава всичките ни пътища, че преди още да сме изрекли дума, Той я знае (ст. 4). Каква утеха е във време на тревога да прочетем ст. 12: „и самата тъмнина не скрива нищо от Теб, а нощта свети като ден: за Теб тъмнината и светлината са безразлични“!
Нашата внучка се подготвя за дълго пътуване до другия край на света. Аз се страхувам за нея, но знам, че Бог ще бъде навсякъде, където отиде. Моята надежда се съдържа в ст. 9-10 от същия псалм: „Ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи“.
Молитва: Боже, когато не можем да намерим пътя, напомняй ни, че можеш да ни заведеш у дома, защото ни познаваш добре. Благодарим Ти за безкрайната Ти любов. Амин.
Мисъл за деня: Във време на мрак нека помним, че за Бога „тъмнината и светлината са безразлични“ (Пс. 139:12).
Бевърли Дайкс (Австралия)
Да се молим за: МЛАДИТЕ ХОРА, КОИТО СА НА ПЪТ.
Остави коментар