Прочит: Матей 20:1-16
„… като благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината…“
(Колосяни 1:12)
Бях шокирана и много разстроена от вестта за внезапната смърт на мой братовчед, който беше на 64 години. Още повече ме изненада това, че наследството му включваше мен и още четирима човека. Двама от тях – също братовчеди – винаги са били много близки с него. Другите двама наследници бяха най-добрите му, дългогодишни приятели. Но с мен той никога не е бил в толкова близки взаимоотношения. Чувствах се недостойна да бъда сред наследниците. Защо бях избрана точно аз – не само да получа наследство, но и да бъда сред най-близките хора на покойния ми братовчед? Когато попитах това изпълнителя на завещанието, той ми отговори, че моят братовчед ме е обичал и е пожелал да ми остави нещо след смъртта си.
Този случай ме накара да се замисля за взаимоотношенията между Бога и хората. Бог ни обича толкова много, че изпрати Исус, за да умре на кръста и да ни дари спасение. Нашето „наследство“ не зависи от това колко дълго сме били с Христос. Макар да ни се струва, че не заслужаваме този дар, всички ние имаме място в Божието царство.
Молитва: Любящи Боже, трудно ни е да приемем, че сме достойни да заслужим Твоя несравним дар на вечен живот. Благодарим Ти за жертвата на любов и милост. Амин.
Мисъл за деня: Бог обича всички нас с неизменна любов, дори мен.
Ленор Уортън (Австралия)
Да се молим за: СВОИТЕ БРАТОВЧЕДИ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар