Прочит: Лука 14:25-27
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“
(Притчи 3:5-6)
Смятах, че вече съм улегнала. С Боб завършихме гимназия и колеж, оженихме се и живеехме в родния си град. Тогава Бог призова съпруга ми за пасторско служение. Наложи се да се преместим и аз осъзнах, че няма да ни е лесно. Дотогава „вяра“, „покорство“ и „риск“ бяха само думи за мен. Винаги съм искала да служа на Бога, но не съм предприемала промяна, която да е извън моя контрол. Никога не съм приемала сериозно думите на Исус: „Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен“.
С молитва и четене на Словото поех по новия път в своя живот, по който трябваше да се науча как да вярвам и да се покорявам на Бога. Вярата е процес на посвещение на Господа, Който винаги е верен. Тя е осъзнаване, че всяка стъпка, която правим, е водена от Този, Който вече знае целия ни път и Който е наш Баща.
Молитва: Господи, благодарим Ти за хората, които са готови да се откажат от всичко, за да Ти служат. Помагай ни да Ти се доверяваме и да се покоряваме на Твоя призив. Амин.
Мисъл за деня: Вярата е живот.
Карол Мърфи (Джорджия)
Да се молим за: ПАСТОРИТЕ И МИСИОНЕРИТЕ.
Остави коментар