Прочит: Филипяни 4:4-9
„Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога (…) всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.“
(Деяния 16:25-26)
Преди 20 години се случи първата ми истинска среща с Бога. Бях на десет – последна година в началното училище. Когато видях въпросите на изпита за основното училище, разбрах, че не знам повечето от отговорите. Почувствах се много тъжен, но мама ме успокои и ме увери, че всичко е наред. Каза ми да се помоля така: „Боже, Ти си ми баща и майка. Помогни ми с изпита“. Приех сериозно тази молитва и я повтарях през цялото време, докато излязат резултатите.
Когато ги обявиха, мама отиде да провери оценките ми. Като се върна вкъщи, ми каза: „Успял си! Бог е чул молитвите ти!“. Радостта ми нямаше граници. В онзи момент се почувствах като Павел и Сила, които в своята безнадеждност се обърнаха към Бога. За изненада на тъмничния началник, вратите на тъмницата се отвориха и оковите на всички се развързаха.
След това преживяване от детството си представях Бога като някой много велик, който чува всички молитви. Тази престава се е запазила у мен и до днес и когато затворя очи за молитва, сърцето ми се изпълва с увереност, че Той ме чува.
Молитва: Господи, помогни ни да знаем, че ни чуваш, когато Те призоваваме. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме чува, когато Го призовавам.
Нуакухе Емека (Нигерия)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ЧАКАТ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТИ.
Остави коментар