Прочит: Римляни 8:14-21
„Колко са красиви краката ти с чехлите, дъще на княза!“
(Песен на песните 7:1)
Когато с мъжа ми живеехме в Никарагуа като мисионери, жегата беше за мен истинско мъчение. Едва издържах, докато се свечери, и не можех да свърша много работа през деня. Страдах от мигрена и не спирах да се питам какво правя там. Не бях сигурна, че някога ще свикна, за да съм полезна.
Записах днешния библейски стих в бележника си, когато се преместихме там. Сетих се за него една сутрин, докато гледах краката си. „Колко са красиви краката ти с чехлите, дъще на княза!“ Докато четях това, си припомних, че съм дъщеря на Царя – ценена, обичана и уважавана. Зная, че Бог ме обича и се радва за мен. Макар че се питах какво правя в Никарагуа, можех да погледна към сандалите си и да си припомня коя съм всъщност. Нямаше значение дали ще извърша велики неща на онова място, важното беше, че съм обичана и ценена от Бога.
Ние сме прекрасни не заради това, което вършим или постигаме, а защото принадлежим на Бога. Нека това ни насърчава и да ни напомня каква е истинската ни цел.
Молитва: Любящи Боже, помогни ни да преминем през този ден изпълнени с увереност, че ни обичаш. Нека не забравяме каква е целта ни в живота. Амин.
Мисъл за деня: Не е необходимо да заслужа Божията любов.
Джоди Денис (Обединено кралство)
Да се молим за: НАРОДА НА НИКАРАГУА.
Остави коментар