Прочит: Марк 16:1-8
„И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? – Защото беше твърде голям.“
(Марк 16:3)
Докато гонех топката, която хвърли внукът ми, паднах по очи на пътя пред къщата. Звукът от зъбите ми при удара в асфалта и кръвта, която потече от устата ми, бяха страшни. Като хирург се притесних най-вече да нямам мозъчна фрактура или кръвоизлив. Дойде линейка, закараха ме в болницата и на скенера се видя, че няма такава опасност. Тревогата ми беше неоснователна.
Този инцидент ми помага по-добре да си представя как са се чувствали жените, които са отивали на гроба на Исус в деня на Неговото възкресение. Те се притесняваха как ще отместят камъка, докато Той вече не беше в гроба.
Животът поставя различни камъни на пътя ни. Когато проблемите са твърде сложни за нас, можем да се доверим на Бога. Никой товар не е твърде тежък за Него и никой камък не е твърде голям. Господ иска и може да ни подкрепя, когато страдаме.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че отместваш тежките камъни от нашия път. Помагай ни да Ти се доверяваме, когато преминаваме през трудности. Амин.
Мисъл за деня: Бог е с мен в моментите на страх.
К. Е. Матю (Луизиана)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА СЛЕД ТЕЖКО ПАДАНЕ.
Остави коментар