Прочит: Псалм 55:1-8
„Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре…“
(Псалм 55:22)
Лекарят съобщи на мен и сестра ми, че на майка ни ѝ остават само няколко месеца живот заради сериозна сърдечна недостатъчност. Прибрах се вкъщи, за да взема някои нейни неща, преди да се върна в болницата. Когато влязох, пуснах ключовете на земята, седнах на един стол и заплаках. Моят най-близък човек, жената, която ми дари живот, скоро щеше да си отиде. Почувствах се безпомощен и самотен. Не знаех накъде да се обърна и от кого да поискам помощ. Освен това очаквах семейството ми да потърси подкрепа в мен. Всичко, което можех да направя, е да се моля: „О, Боже, не зная как да се справя с това, не зная към кого да се обърна“.
Със сълзи на очите се върнах в болницата. Персоналът там се грижеше за мен през последните пет месеца от живота на моята майка. През това време не исках нищо, просто чувствах мир, който надминава всяко разбиране.
Когато сме в беда, можем да поверим цялата си тревога на Бога.
Молитва: Боже, прости ни, когато забравим, че винаги си в живота ни. Помагай ни да помним, че дори в трудните моменти Ти се грижиш за нас. Амин.
Мисъл за деня: Мога да поверя на Бога всичко в молитва.
Джон Бригмън (Алабама)
Да се молим за: ХОРАТА, НАСТАНЕНИ В ХОСПИС.
Остави коментар