Прочит: Матей 25:31-46
„А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мен сте го направили.“
(Матей 25:40)
Дълго се колебаех дали да се посветя на ръкоположено служение. Често чувах как други хора разказват, че чуват Божия глас, но въпреки усещането за призвание, аз не Го чувах.
Един ден пасторът ми каза, че неговият колега от една близка църква е болен, и ме попита дали искам да проповядвам там. Приех с голяма радост. Хората ме посрещнаха топло и докато проповядвах, се чувствах много спокоен.
Малко след това получих възможността да стана проповедник мирянин в няколко малки църкви в нашия регион, а по-късно поискаха да служа като пастор две от тях. Научих много от хората там и съм благодарен за тяхното търпение и насърчение.
След известно време започнах своето обучение и когато завърших, бях ръкоположен.
Сега, 40 години по-късно, когато погледна назад, знам, че Бог наистина ме е призовал – чрез възможностите, които получих, и любовта на хората, които ми помагаха дори когато се обезсърчавах.
Може да не чуваме глас и да не виждаме ангели, но ако виждаме нуждите на хората и се отзоваваме, Бог вероятно ни призовава към служение.
Молитва: Боже, благодарим Ти за възможностите да Ти служим, независимо дали храним гладните, или споделяме Твоето слово. Амин.
Мисъл за деня: Когато се отзоваваме на нуждите на хората, служим на Бога.
Тад Картър (Тексас)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ЧУВСТВАТ ПРИЗВАНИЕ ЗА СЛУЖЕНИЕ.
Остави коментар