Прочит: Яков 2:14-17
„Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“
(Яков 2:17)
По време на Перестройката Съветският съюз преживя сериозна политическа и икономическа нестабилност, което накара много хора да изоставят своите домове и да потърсят по-добро място за живот. Моето семейство се премести от Чечения в Краснодар. Там живяхме в палатка и в изключителна бедност. Бяхме изпаднали в безнадеждна ситуация. Сякаш Бог напълно ни беше изоставил.
Един ден ни посети методисткият пастор. Той видя в какво положение се намираме. Говорихме дълго. Аз му споделих, че имаме крайна нужда от храна, пари и отопление. Когато поисках заедно да се помолим за моето семейство и бъдеще, пасторът отказа. „Сега нямам време“ – каза той и побърза да си тръгне.
След нашата среща той веднага отишъл до близкия магазин, купил хранителни продукти и събрал дрехи за децата. Когато ни донесе всичко, децата се нахраниха, облякоха се и тогава пасторът ни каза: „Сега може да се помолим и да благодарим на Бога за Неговата щедрост. Виждаш ли, Той се грижи за вас“.
Молитва: Господи, благодарим Ти, че не забравяш бедните, нуждаещите се и гладните. Нека и ние показваме на тези хора щедра грижа. Амин.
Мисъл за деня: Понякога Бог отговаря на молитвите чрез нашите дела.
Татяна Азявина (Русия)
Да се молим за: БЕЖАНЦИТЕ.
Остави коментар