Прочит: Лука 12:22-34
„Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава.“
(Исая 26:3)
Работя в банка и служа като пастор. Преди известно време имаше опасност да бъда уволнен. Първата ми реакция беше страх за бъдещето на съпругата и малкия ни син. Освен това евентуалното ми уволнение би означавало, че трудът ми през последните четири години не е бил от особено значение. Опитвах се да не показвам тревогите си на работното място, но не можех да се успокоя.
Преди да заспя една вечер, възложих тревогите на Бога. Когато се събудих сутринта, си спомних за словото, което ни казва, че Бог се грижи за птиците и за полските лилии, затова не бива да се притесняваме за себе си (Лука 12:22-34). Тревогата ми постепенно се стопи и аз се почувствах отново уверен, че Господ има грижа за всичко в моя живот. Успокоих се, че Той няма да ме изостави и ще промисли за мен дори ако изгубя работата си.
Когато сме изправени пред трудни обстоятелства, бързо се отчайваме и започваме да се чувстваме самотни. В такива моменти можем да възложим тревогите си на Бога. Той ни показва пътя дори когато ние не виждаме нищо пред себе си.
Молитва: Господи, благодарим Ти, че правиш път пред нас. Помогни ни да се доверяваме на Теб, когато страх и тревога изпълват сърцата ни. Амин.
Мисъл за деня: Всеки нов ден ни носи нова увереност в Бога.
Хасан Бело (Нигерия)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО Е ИЗГУБИЛ РАБОТАТА СИ.
Остави коментар