Прочит: Псалм 73:23-28
„Чезне плътта ми и сърцето ми; но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял.“
(Псалм 73:26)
Всеки ден виждах как годините постепенно отнемат от мама нейната самостоятелност. Когато слухът ѝ отслабна, тя вече не можеше да слуша радио и телевизия. Заради удар и зрението ѝ се влоши и трябваше да се раздели с шиенето, което ѝ носеше голямо удоволствие. Спря да чете и да пише. Счупи си бедрената кост, дишането ѝ се влоши, сърцето ѝ съвсем отслабваше: с всеки ден тя отпадаше все повече.
Аз се опитвах да компенсирам нейната слабост по всякакъв начин, но това беше неравна битка. Нуждаех се Бог да ми помогне да направя разликата между опита да помогна и стремежа да се боря с неизбежното. Постепенно започнах да приемам промяната в състоянието на мама като част от нормалния ход на живота. Колкото и да ми беше трудно, осъзнах, че е време да спра с опитите да контролирам всичко и да се доверя, че нейното упование в Бога ще ѝ даде сила да се справи. Така и сторих. Псалмистът казва: „Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй“ (Псалм 71:18). Майка ми се надяваше на Бога във всяко нещо. Аз също се надявам, макар да е трудно, че ще мога да приемам загубите на времето с вяра в Него.
Молитва: Боже, давай ни мъдрост да се отпуснем и да оставим в Твоите ръце своите близки. Амин.
Мисъл за деня: Бог ще промисли.
Бевърли Тейлър (Колорадо)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА НЯКОГО.
Остави коментар